Проект Кончето

През 1955 г. група ентусиазирани туристи от Разлог и Пловдив, построяват високо в Пирин планина, на самото карстово било, малък заслон. Наричат го „Кончето“ на името на едноименния ръб до който е построен.
Заслон „Кончето“ се намира в алпийската част на северен Пирин на 3 ч. и 30 мин. от най-близката хижа, разположен до скален ръб. Характерно за местността са силни ветрове и непостоянство на атмосферните условия, както и непосредствената опасност от падания при влошаване на времето. В този смисъл, наличието на заслон на това място е фактор за спасяване на човешки животи. Заслонът е разположен на 2760м надморска височина, около 500м югоизточно от връх Баюви дупки (2820м) и е стопанисван от туристическо дружество „Пирин“, гр. Разлог. Съществуващата постройка е частично ремонтирана през 2009 г., но беше морално и технически остаряла. Тя вече не отговаряше на стандартите за безопасност, на нормативите за средствата за подслон и на съвременните изисквания за оцеляване.
През 2016 г. беше открита поредната кампания на Райфайзен Банк „ИЗБЕРИ, ЗА ДА ПОМОГНЕШ“. „ПЛАНИНИ и ХОРА“ – асоциацията на планинските водачи в България кандидатства с този проект и беше една от одобрените. Идеята за
заслона беше на планинския водач Илиян Дуков. Открита беше дарителска кампания и последва двегодишно тичане по институции и администрации, оформянето на документи и получаване на разрешителни. Самото строителство
започна на 01.08.2018г. и приключи два месеца по-късно.
В кампанията се включиха 307 дарители (институции, организации, фирми и частни лица), събраната сума възлизаше на 49312.78 лв. Редица фирми дариха материали, оборудване и труд. Десетки доброволци изнесоха на гръб стотици килограми вода, пясък, чакъл, цимент, материали и инструменти. Основната част от конструкцията и по обемистите и тежки
материалите бяха качени с хеликоптер.
Във вида си сега, заслонът представлява масивна метална топло-поцинкована конструкция, монтирана върху 6 бетонни пети. Облицована е с неръждаема ламарина. Отвън са монтирани гръмоотводна инсталация и фотоволтаици. Отвътре има паро-пропусклива и водоотблъскващи мембрани. Изолация с каменна вата и фолио и дървена обшивка. Дървеният материал, вкл. наровете и дюшемето са импрегнирани под налягане в специална камера и на място са обработени с импрегниращ лак и антиплам. На пода, върху дюшемето е поставена 4 см. тартанова облицовка. Стъклопакета е с трислоен. Вътрешната врата също е специална изработка. В заслона има ел.осветление и у-во за зареждане на GSM/GPS.
Към 30.07.2020 г. всички разходи за материали, доставка, транспорт и поддръжка възлизаха на 40527.29. Остатъка от 8785.49 беше предаден на новото ръководство на „ПЛАНИНИ и ХОРА“
Орлин Чачановски

Кампанията започна – справихме се с документите, които Райфайзен Банк изискваше за участие в „Избери, за да помогнеш“. По стара българска традиция създадохме инициативен комитет. Направихме Facebook страница и лого за DMS кампанията. През този период особено се отличи нашият активист Христо Иванов/с. Ягодина. Той успя да осъществи среща с актива и общинското
ръководство на гр. Разлог. Като символ на „Кончето“ разходи бял кон и развя българското знаме по улиците на града. Организира отпечатването на благотворителни картички. Заедно с активисти от Разлог, бе направен и опит за излизане до заслона, но поради напредващата зима и много навалелия сняг това не успя да се осъществи. Само няколко месеца след започването си, кампанията „Избери, за да помогнеш“ приключи. Проект „Кончето“ на „Планини и хора“ беше сред отличените, а финансовите измерения бяха:
 Дарени от Райфайзен Банк – 5300 лв.
 Дарени от служители на Райфайзен банк – 1054 лв.
 Дарени от DMS кампанията – 124 лв.
 От граждани и фирми (до 28.02.2017 вкл.) – 4002 лв.
 От благотворителни картички – 56 лв.
Събраните на този етап, малко над 10000 лв. се явяваха крайно недостатъчни и затова решихме да продължим кампанията. Към края на м. Юли 2018 г. сумата достигна 20777 лв. и вече можехме да започнем. След близо двегодишно тичане по институции и инстанции, най-после имахме и всички необходими документи и определихме датата за начало на същинското строителство – 01.08.2018 г.
Знаехме, че на тези височини сезонът е кратък. Молехме се на Бог за хубаво време. Направихме и публикувахме обява, че през следващият месец заслона няма да може да се ползва. 

Още много преди да започнем самото строителство бяхме на ясно, че без помощ от въздуха (хеликоптер) няма да се оправим. Общото тегло на заслона възлизаше на 3154.48 кг. + помощните материали, бетона за петите (чакъл, пясък, цимент,
вода, желязо) т.н.. Част от елементите бяха неразглобяеми и тежаха по няколко стотин килограма:

Ясно беше, че всичко това е невъзможно да се изнесе нито на гръб, нито с коне. Отчитайки ограничените си финансови възможности, решихме да се обърнем за помощ към институциите. Най- напред (12.05.2017) се обърнахме към Президентството. От там ни насочиха към М-во на отбраната и М-во на транспорта:

От м-во на отбраната ни информираха, че не могат да се справят със задачата:

Отговора от М-во на транспорта, не беше по обнадеждаващ:

Разбира се, продължихме да пишем до инстанциите. След поредица разменени писма и отговори, успяхме да проведем среща с началника на политическия кабинет на МО. Движейки се по веригата получихме отговор от командването на
Военно-Въздушните Сили (ВВС). Те ни информираха, че могат да се справят със задачата, срещу сумата от 52000 лв.:

За съжаление не разполагахме с такава сума и помолихме за помощ Президента, Министър-Председателя и Министъра на отбраната – не се получи. В крайна сметка стигнахме до фирмата „Хели-Ер“ която срещу 20000 лв. можеше да осъществи въздушният транспорт. Освен това като възложители трябваше да осигурим и:

Не разполагахме и с тази сума и се наложи да проведем „втора“ дарителска кампания, активирана през Facebook.

Вече можехме да започнем!

Идеята за обновяване на заслон „Кончето“ не е нова. Първоначално по нея е работил арх. М. Михайлов – През 2013 г. по линия на оперативна програма „Околна среда 2007-2013“ е направено заснемане и проект. За съжаление поради
непреодолими административни пречки, проекта не може да бъде осъществен. Следващия опит е на Арх. Стиляна Зенгилекова, арх. Ирена Мирчева. Той е изработен изцяло от композитни материали. Намерението е значително да се
подобрят топлотехническите показатели на заслона за по-висок комфорт при екстремни климатични условия. Относително високата цена не позволи осъществяването и на този проект. Одобрен и реализиран беше проекта на арх.
Милан Рашевски. Базирайки се на предишните проекти, той предложи съвременно изпълнение, реализирано с голяма част дарени материали и доброволен труд. Включително, както и да се монтира малко фотоволтаично производство с
батерия, което да захранва минимално диодно осветление и да дава възможност да се зареди телефон.
До тук с предисторията, ако знаех колко разходи, труд и нерви ще са необходими за оформяне и узаконяване на цялата документация, едва ли бих се хванал. Желанието и амбицията на „Планини и хора“ беше да осъществим целият проект, при стриктно спазване на нормативната уредба, законите, правилниците и плановете за управление. Трябваше да кореспондираме с множество институции в три министерства. Оформянето на всички документи и получаването на
всички разрешителни ни отне повече от две години, стотици изминати километри и много време. Освен тромавата администрация, взаимно изключващите се изисквания в различните закони и наредби, основните проблеми възникнаха от това, че за старият заслон нямаше абсолютно никаква документация и че той е под юрисдикцията на НП „Пирин“, намира се в землището на община Кресна (земеделска земя) и се стопанисва от тур.д-во „Пирин“ град Разлог. За да могат да се получат всичките разрешителни трябваше:
• Да се извърши геодезично заснемане.
• Да се направи скица.
• Да се извади удостоверение за търпимост.
• Да има удостоверение от МОСВ за екологична оценка.
• Виза за проектиране
За да можем да извършим всичко това, ни трябваше
• Възлагателно писмо от стопаните на заслона.
• Документ на базата на който те (тур.д-во „Пирин“) стопанисват обекта.
Разбира се, за да вземем всичко това, трябваше да имаме актуално състояние (важи 6 месеца), удостоверение, че нямаме задължения към НАП, Удостоверение за БУЛСТАТ и валидна банкова сметка. Събирайки обемистата папка, заедно с проектите по всички части, разрешителните на проектантите (всичко в х 3 екземпляра), само 22 месеца след началото успяхме да получим
• Разрешителното за строеж
Но, сагата не свършва дотук. За да бъде всичко законно, след приключване на ремонта, трябваше да се оформи и Акт 15. Това изискваше сертификати за вложените материали от отделните фирми производителки, редица протоколи от строителния надзор и т.н. Сега вече, три години след завършването Акт 15 е оформен, подписан и предаден на собствениците на заслона. 

Досещате се, че за получаването на всички тези документи трябваше да се пишат множество писма, да се попълват различни заявления, декларации и справки и разбира се да се плащат такси.
Всичко това нямаше да бъде възможно без любезното и изключително съдействие на:

• Проектантите арх. Милан Рашевски – гл.проектант; инж. Тихомир Георгиев; инж. Рад Станев; инж.Венцислав Стоянов
• изработили безплатно проектите по отделните части.
• На председателя Васил Михайлов и секретаря Радко Божинов на тур.д-во „Пирин“ гр.Разлог
• На МОСВ и директора на НП „Пирин“ Росен Баненски
• На отдел ТОА и гл.архитект на община Кресна арх. Росен Чанков

На всички съдействали още веднъж благодаря!
Орлин Чачановск

Безспорно, цялото начинание и възвишена идея по обновяване на заслон „Кончето“ не би била възможна без безвъзмездното участие на редица фирми дарили материали и труд. Без благородното даряване на значителни финансови средства от десетки частни лица, институции, организации и фирми. Без неизмеримия, като количество и себеотрицание, труд на стотици доброволци. Без ентусиазма и себеотдаването на членовете на „ПЛАНИНИ и ХОРА“.

Не е възможно да се обхване изцяло необозримия човешки дух и безкористното отношение към планината, но всеки дарен лев, всяка изнесена капка вода, всяка минута отдаден труд – допринасяше за осъществяване на идеята.
Сумите и списъците на дарителите ще бъдат публикувани още веднъж. За съжаление не разполагаме с пълен списък на доброволците – много ентусиазирани туристи, минавайки през х. Яворов просто нарамваха чувалче цимент, торба пясък или някое желязо и ги донасяха до заслона. Молбата ни беше да се записват в една нарочно оставена тетрадка, но някои просто продължаваха по пътя си без да го правят. Все пак ще публикуваме всичко с което разполагаме,
а най важното ще е описано тук.

Списък на всички дарили парични средства: ДАРИТЕЛИ ПО КАМПАНИЯ „КОНЧЕТО“.

Между дарителите на финансови средства, не можем да не посочим:

Списък на юридически и физически лица дарили материали и услуги.

Започвайки същинското строителство установихме, че събраните средства са крайно недостатъчни. Обърнахме се за помощ към общините Разлог, Банско, Кресна, Благоевград, Сандански. Отзоваха се само от община Разлог. Специални благодарности на Зорница Минчева и Борис Захариев, които инициираха нова Facebook кампания и нужните средства бяха събрани. Списък със всички дарители и суми се публикува отделно – към албумите. Списък с доброволците (за съжаление непълен) също ще бъде публикуван. (Предварително се извинявам ако някой е пропуснат и поемам ангажимента да коригирам – веднага щом има нови данни.) 

ДОБРОВОЛЦИ взели участие в обновяването на заслон „КОНЧЕТО“ – 2018 г. 

Орлин Чачановски

В късният следобед на 31 юли 2018 вече пътувах. Аудито натоварено със стотици килограми инструменти, машини и агрегати бавно пълзеше по камънаците към х. Яворов. Разбира се, на няколкостотин метра от хижата спуках гума. Крика
не издържа товара и се счупи. Започна някаква неистова борба – подлагайки дъски и камъни се опитвах да повдигна колата тежаща няколко тона. Вече се смрачаваше. Наложи се да разтоварвам всичко. Мислех си, че нещата не започват
добре. Бяхме обявили 1-ви август за начало на кампанията, но досега никой не се беше обадил, а сега и това с гумата. Тъкмо се чудех накъде да продължа и се появиха първите „мохикани“. Двама души дошли от гр. Пещера за мероприятието. С тяхна помощ до-оправих нещата и продължихме към хижата. Каква беше изненадата ми, когато на хижата заварих двайсетина души дошли за случая – огромен лъч от надежда.
На другата сутрин, доброволците продължиха да пристигат. Събрахме се повече от 30 души, а и деня обещаваше да бъде хубав. Специално за транспортиране на багажа, Снежана Дамянова от Самоков осигури няколко самара с метална рамка – доста подходящи за носенето. Разпределихме багажа, всеки взе толкова, колкото можеше да носи и потеглихме… Бяхме избрали пътя през резервата „Джинджирица – Байови дупки“ като по- полегат и с по- малко камъни. Разбира се, бях взел разрешение от ДНП „Пирин“ за движение по тази пътека, даже парковата охрана беше ревизирала пътя. Не взехме вода (освен за лични нужди) защото се надявахме на едно малко изворче след м.Погледец. Това се оказа грешка, защото за съжаление не успяхме да го намерим. Особен проблем представляваше изнасянето на агрегата, тежащ над 30 кг. и неудобен за носене. Формира се екип от трима души, които се редуваха – двама да носят личния багаж, а третия агрегата. Спомням си един от тях – Петър Дочев. Дивите кози ни гледаха учудено и изкъсо следяха придвижването ни. 

Заслона достигнахме за около 4 часа и веднага се захванахме за работа. В заслона и под него имаше огромни купища боклуци, които напълнихме в чували. Тези които щяха да слизат същият ден, нарамиха по един чувал (за да не се връщат празни) и тръгнаха обратно. 6-7 души останахме да спим в заслона. Това щеше да е за последен път. Беше незабравима вечер, даже мишлетата усетили какво им се готви, цяла нощ се разхождаха превъзбудени върху спалните чували. Старият заслон трябваше не просто да бъде разрушен, а демонтиран. Имахме идея да го сглобим отново в двора на х.Яворов, където да бъде като музей. Трябва да призная, че той беше построен изключително здраво. Заслона представляваше двоен сандък от дебел дървен материал, укрепен в всички посочи с яки метални шпилки. Целият материал беше подреден и сортиран, по-дребните неща бяха свалени на гръб, а по-големите с хеликоптера. Първоначално запазихме покрива за да направим укритие – все пак трябваше някъде да спим. На този етап особено
се отличиха Станой Арабаджиев и Мишо Чачановски. Като пазач се включи и Дияна Христова – за нейните преживявания в следващата част.
Орлин Чачановски

Демонтирането на заслона отне повече усилия и време отколкото очаквахме. Накрая всичко беше подредено, пакетирано и подготвено за въздушен транспорт. Пакетите не трябваше да надвишават 250 кг. Възникна въпроса къде да спим. Местата за палатки бяха ограничени, а и на тази височина и при тия ветрове не биха издържали дълго. С помощта на покрива на старият заслон, успяхме да направим укритие. Намираше се на около 30 метра от площадката. Там иззидахме малка защитна стена от камъни – що-годе комфортно, там можеха да се хранят и прекарат нощта 5-6 души. Разбира се и палатките влязоха в употреба. Някой донесе и един голям винил (30 м2), с който покривахме материалите и инструментите. Агрегата използвахме както за осветление, така и за зареждане на батериите на инструментите и телефоните. Почти всеки ден от хижата се качваха доброволци, които изнасяха материали и консумативи. Случайно минаващи туристи и групи оставяха кой вода, кой сандвич.
Имаше дни в които се налагаше да слизаме надолу, но не смеехме да оставим всичко без надзор. Първо на Мишо (М.Ч.) се падна „честта“ да остане горе сам като пазач. След няколко дни вахта беше сменен от Диляна (Д.Х.). Тя успя да преживее и първата сериозна гръмотевична буря. В този ден, аз току що бях пристигнал на х.Яворов и късно през нощта се обади Дияна. Гласът и беше потресаващ. Свила се под ламариненият покрив, навсякъде около нея е святкало
и трещяло. Попита ме какво да прави и аз и казах да прецени. Посред нощ, сама на карстовото било, вятър, дъжд и гръмотевици! Как е минала няколко километра и е стигнала до превала между Байови дупки и Каменитица, не ми се мисли. Дни по късно и други изживяхме нещо подобно. От много години ходя по планините, но това което ни се случи една вечер, беше неописуемо. Бяхме 5-6м души и вечеряхме в укритието. При нас беше ясно и тихо, някъде в далечината на Кресна имаше буря и валеше дъжд. Аз седях в единият ъгъл, върху 4 три сантиметрови тартанови плочи. Бях облечен с полар, пухенка и дебели обувки. Гръмотевицата падна на няколко километра от нас – над Влахини езера. Беше голяма, усетих как тока минава през ръцете ми и ме повдига. Останалите, който бяха прави, подскочиха с няколко сантиметра. После всичко утихна. Както вече написах – беше ясно и тихо.
Първата сериозна задача с която трябваше да се справим беше отливането на 6 бетонни пети 50/50/70. За целта трябваше да изкопаем дупки в скалата и да качим съответното количество цимент, пясък, чакъл, желязо и вода – общо
няколкостотин килограма. Тук доброволците оказаха неоценима помощ. И още един споделен епизод – качвайки нагоре поредната порция чакъл, група доброволци среща други туристи и следва въпрос:
– Какво правите; Качваме камъни за „Кончето“; Че там няма ли камъни?
Орлин Чачановски

Нали знаете, колко тежи 1м3 бетон? Колко цимент, пясък, чакъл, желязо и вода е необходимо? Всичко това беше изнесено на гръб. Помагаха много доброволци. Не мога да не спомена групите на: алпиниста м.с. Емил Божанов; на Радко Божинов от Разлог; на сем. алпинисти Цанка и Константин Коюви и много, много други. За изкопаване на дупките и отливане на бетона, горе на място ни помагаха оператора Огнян Стефанов (О.С.), Велко Марианов (В.М.), Петър Стайков (П.С.), Мишо (М.Ч.) и други. За съжаление записките ми се позагубиха и не помня много имена.
За прикрепване на металната конструкция, в 6-те пети на бетона бяха поставени х 4бр. 12мм шпилки. За целта използвахме най-якото лепило на „Хилти“, а докато чакахме бетона да придобие необходимата технологична якост, уреждахме подробностите по транспорта (с камиони – Елин Пелин/Разлог, Разлог/х.Яворов и с хеликоптера – х.Яворов/Кончето). Преди това заслонът трябваше да бъде сглобен пробно в цеха на фирма „Галда“ / гр. Елин Пелин. Фирмата
изработи цялостната конструкция на заслона и държеше да бъде сглобен и разглобен предварително. Включиха се няколко души (спомням си Момчил Дамянов (М.Д.); Милан Рашевски (М.Р.)), но за съжаление, после при действителният монтаж те не можаха да участват. Транспортирането на разглобения заслон създаде сериозни проблеми. Трябваше да се направят няколко курса от Елин Пелин, София и Пловдив до Разлог. Обема и килограмите направиха това възможно само с камион. Трябваше да се намери място за съхранение в Разлог, камион от Разлог до х.Яворов и хора за разтоварване и товарене. Тогава активно се включиха Петър Дочев, Светослав Пейчев (Nomad Team), Анастас Величков и Мирослав Стоичков от София, Николай Грънчаров и Георги Калистрин от Банско, Емил Божанов и Тодор Дамянов от
Разлог и още, още….
Освен товаренето и разтоварването на камионите, трябваше целият товар (заслон) да бъде разделен и пакетиран на „денкове“ – пакети по 300 кг. За да качи всичко, хеликоптерът трябваше да направи 8 курса, като на връщане сваляше също пакетираните по този начин части от старият заслон. Преди обаче да се стигне до полетите, трябваше да получим разрешение за полети в НП „Пирин“, да осигурим въоръжена охрана за хеликоптера и цистерната с гориво, да „отцепим“ поляната пред х.Яворов, да осигурим хора за закачане и откачане на товарите. Горе на билото, хеликоптерът не можеше да кацне. „Разтоварването и товареното“ трябваше да стане от въздуха. Работата и седенето на ръба при въздушната струя, която хеликоптера правеше не беше безобидно. Благодаря на всички които се включиха и особено на фирма „ВИП Секюрити“ осигурила безплатно охраната и на оператора Огнян Стефанов, на когото дължим прекрасните снимки и клипове.
За да се избегнат евентуални насрещни ветрове, избрания път от пилотите беше: на отиване х. Яворов – през циркуса на Разложки суходол – заобикаляне на вр. Каменитица и вр. Байови дупки от юг – заслона на връщане през циркуса Баьови дупки – заобикалянена Средцоноса и Котешкия чал от север – х. Яворов
Орлин Чачановски

След като всичко беше горе (на място), вече можеше да започнем същинската част на монтажа. Основна роля при издигне и сглобяване на конструкцията изигра ударен екип от АПХ – Димитър Димитров, Желязко Мечков, Косьо Локманджиев, Милен Братанов, Михаил Чачановски, Петър Дочев, Тихомир Димитров, както и други доброволци – операторите Камелия Атанасова, Огнян Стефанов, и още … общо около 15 души.
Най напред трябваше да монтираме металните пети към вече излетните бетоновите основи. Работа, която трябваше да се свърши достатъчно прецизно, защото дори и милиметър отклонение нямаше да позволи на конструкцията да се постави и влезе в петите. Честно казано изправянето и поставянето на металната конструкция в петите (върху фундаментите) ме притесняваше. Без строителна механизация, много тежката и висока конструкция трябваше да бъде изправена, вдигната, пренесена и нанизана на петите. Един по-силен порив на вятъра, едно залитане и загуба на равновесие можеше да прати всичко и всички ни в пропастта. За щастие се справихме неочаквано лесно.
„Запълването“ на конструкцията започнахме от пода. Върху 15 см. сандвич-панели поставихме 4 см. дюшеме, а върху него 4 см. тартанови плочи. Освен за изолация, идеята за тартана беше, че при влизане с котки (което през зимата е неизбежно) дюшемето много бързо би се нацепило. Стените бяха запълнени с 10 см. каменна вата – от едната страна с паропропусклива мембрана, а от другата с алуминиево фолио. На свой ред всички снадки и „дупки“ по фолиото бяха обработени с алуминиева лента(лепенка). Отвътре заслона беше облицован с 25мм. предварително импрегнирана под налягане дървена ламперия, най свой ред допълнителна обработена на място с грунд и антиплам разтвор.
Отвън облицовката се направи от неръждаема ламарина, изработена и монтирана безвъзмездно от фирма „Киприда“ с ръководител алпиниста Петър Дурев. Външната врата беше метална – топло-поцинкована. Състоеше се от две части за да може да се отваря и при много натрупан сняг. Вътрешната врата (на преддверието) беше специално изработена от
многослойна дървесина.
Монтажа на гръмоотводната инсталация, фотоволтаиците, електроинсталацията и цялото ел.оборудване беше дело на фирма „РИС-Електро“ – инж. доц.Рад Станев с помощници Мартин Филатов и Ивайло Иванов.
Специални грижи полагахме за прозореца – Трислоен с ПВЦ дограма и респектиращи размери.. Имаше специални инструкции при транспортирането му с хеликоптера. Трябваше да го обезвъздушаване и после да го херметизираме отново. След като хеликоптера го докара благополучно, го подпряхме до една скала да си чака реда за монтаж. Три дена по-късно, изведнъж без никой да се е доближавал до него, прозореца се пръсна? Бях наблизо и добре че бях, защото иначе никога нямаше да повярвам, че се е счупил от само себе си. Наложи се да слизам до Разлог и да поръчам нов – този път от две части. Вече нямаше хеликоптер и се чудех как ще го качим. Тогава се появи един човек – планинар, работещ в пожарната в Разлог, метна двата прозореца на гръб и за няколко часа ги занесе до „Кончето“.
Каменните площадки, стъпалата и „облицовката“ на основите, бяха направени от групата на Емо Божинов – туристи ветерани от Разлог.
Разбира се, останаха неща за изкусуряване, но притиснати от времето на 30.09.2018 г, открихме официално заслон „Кончето“ („Байови дупки“)
Орлин Чачановски

Откриването мина успешно. С чаша шампанско и „Мила родино“ шепа ентусиасти „прерязахме“ лентата. За тези, които не можаха да се качат, вечерта на х. Яворов имаше тържество и малка презентация Двама чужденци, вече бяха сефтосали заслона, но нещата не свършваха дотук. Времето вече се разваляше, а трябваше отгоре да се свалят останалите материали и инструменти, стълби, агрегат и т.н.. Имаше и дребни довършителни работи, които явно щяха да останат за следващия сезон. Окончателното оформяне на документите (с подписването на Акт 15) и предаването има на дирекцията на НП „Пирин“ отне две години.
Признанията не закъсняха. Още същата година (2018), в деня на будителите, бях поканен в президентството, където президента Радев ме обяви за един от будителите на годината – планински водач, който с ентусиазма си е запалил стотици хора да се включат в кампанията. Месец по-късно, в международният ден на доброволците, „Планини и хора“ асоциацията на планинските водачи в България, спечели един от призовите на конкурса „Доброволческа
инициатива“.
През лятото на 2019, отново ми се обадиха от президентството и ми съобщиха, че президента Радев, заедно с екип от президентството е готов да се изкачи до „Кончето“ и да дари и монтира оборудвана аптечка. Приех новината със смесени чувства, защото през пролетта бях получил тежък инфаркт – бях с група в планината и трябваше да измина 10-тина километра пеша за да се прибера. Слава Богу всичко мина добре, но това обстоятелство поставяше под съмнение участието ми в инициативата на президентството. Все пак, на 22 август 2019, мероприятието се състоя. От планинарските среди в него участваха:
Доц. Александър Шопов – член на АПХ и р-л катедра „ТАО“ към НСА.
Дойчин Боянов – известен алпинист и гл. асистент към катедра „ТАО“ на НСА.
Емил Божанов – мис. по алпинизъм и известен бизнесмен от гр. Разлог
Радо Божинов – секретар на тур.д-во „Пирин“ гр. Разлог
Росен Баненски – планински спасител и директор на НП „Пирин“
и моя милост – само в началото и в края.
Маршрута беше – х.Яворов, резерват Байови дупки, заслон „Кончето“, ръба „Кончето“, Казана, х.Вихрен. Накрая на х.Вихрен беше проведен импровизиран брифинг.
Аз вече не съм член на ръководството на АПХ и не се занимавам с „Кончето“. Всички останали от дарителската кампания средства (8785.49 лв.) бяха предадени на новото ръководство. Имам уверението, че те ще бъдат използвани единствено и само за бъдеща поддръжка на заслона.
Трябва да отбележа, че цялата кампания по обновяване на заслон „Кончето“ беше достойно отразена. Десетки съобщения, репортажи, интервюта, статии, радио и телевизионни предавания в множество вестници, радиостанции и телевизии направиха начинанието близко до цялата българска общественост. Всички по-важни неща бяха отразени в специално създадената страница в FB – https://www.facebook.com/POMOGNI
Като основен медиен партньор се изяви Радио Благоевград към БНР. В множество предавания и интервюта, радиото отрази целия процес от самото начало до самия край. С търсачката на Google, успях да преброя само 123 публикации, но съм убеден, че има още.
В отделен файл – Обновяване на заслон Кончето – Публикации, посочвам имената и линковете.
Орлин Чачановски

Не мога още веднъж да не изкажа дълбоки благодарности на:
„Планини и хора“ – асоциация на планинските водачи в България – за поетата инициатива 

Архитект Милан Рашевски – главен проектант

Арх. Росен Чанков-гл. архитект на община Кресна – за проявеното разбиране и съдействие
Община Разлог и туристическото дружество – за проявената съпричастност
Планинска спасителна служба гр.Разлог – за безвъзмездно предоставеното бунгало
Дирекцията на НП „Пирин“ – за съдействието
Туристите – ветерани от Разлог – за помощта
И на първо място на стотиците ДАРИТЕЛИ и ДОБРОВОЛЦИ, които жертвайки средства, лично време и труд направиха възможно реализирането на идеята.
БЛАГОДАРЯ ВИ!
Орлин Чачановски